Съществена роля за поставяне на началото в развитието на спорта в града изиграва швейцарецът Жорж де Режибюс, който за две години /1894-1895/ като учител по физическо възпитание, превръща Варненската мъжка гимназия в център на няколко спорта, а възпитаниците й първи състезатели по футбол, бокс, ролкови кънки, гребане и гимнастика. Световно известният археолог Карел Шкорпил, също учител в гимназията, поставя през 1902 от своя страна основите на организирания туризъм, когато вече във Варна ловците са се обединили в своя организация /1889/ и когато в черноморския град има изградена локална структура на националното гимнастическо дружество Юнак /1898/.
Варненските деятели първи възприемат клубния принцип на организация на спортната дейност и ратуват, чрез учредената по тяхна инициатива Северобългарска спортна лига, за национално единение на спортното движение. Те са и първите, които настояват държавата и общините активно да се включат, чрез данъчни облекчения и други преференции от тяхната компетентност, в развитието на физкултурата и спорта сред населението. Показателно за плодоностното начало, поставено от пионерите на спортното дело е, че за спортната кауза са работили 595 клубове, дружества, сговори, школи, асоциации, конфедерации и други формирования, някои от които, чрез своите наследници, и днес, повече от век, продължават вярно да й служат. През призмата на този факт няма нищо чудно в обстоятелството, че от края на ХІХ век до наши дни варненци са практикували 168 спорта и спортни игри, в преобладаваща част насочени изключително към реализиране на най-популярния от време оно сред населението на черноморския град девиз “Здрав дух – в здраво тяло!”.
В летописа на съвременния варненски спорт намираме отбелязано, че първите варненци са застанали под знамено с петте олимпийски кръга в Париж /1924/. Това са Продан Георгиев /колоездене/ и Боян Бянов и Никола Маринов /футбол/. На следващите летни олимпийски игри спортистите на черноморския град изпращат 110 свои представители, на параолимпийските - четири и на шахматните олимпиади – пет. Тяхна гордост са олимпийските шампиони по бокс Ивайло Маринов и Даниел Петров, по борба Исмаил Абилов и носителят на три златни медала параолимпиецът Георги Сакеларов. Варна се гордее още със своите 12 вицешампиони от летните олимпийски игри по бокс, борба, вдигане на тежести, гимнастика, гребане и конен спорт, както и със седемте си съграждани, носители на бронзови отличия с петте олимпийски кръга.
За отбелязване е трайното присъствие на варненци и на първенствата на планетата и континета. Само световните шампиони са 75 /някои с по няколко титли/ по 13 спорта, а класиралите се до шесто място – 248 по 22 спорта. Носителите на европейски титли са 35. Трябва да прибавим още, че варненци са нанесли 43 поправки на световните рекорди в шест спорта и са записали имената си в десет рекорда за книгата на Гинес, между които е и околосветската обиколка за самотници с еднокорпусна яхта, серийно производство на капитан Георги Гергиев. Варна изпрати зад океана Георги Глушков, първият източноевропеец, дръзнал да мери сили с професионалните звезди на Националната баскетбола асоциация на САЩ. Световни и европейски постижения имат още алпинистите и пещерняците, сред които се открояват покоряването на неизвестния безименен връх в Андите, който варненци кръщават с името България, световният рекорд по дълбочинно спускане на Диана Пенчева 1370 м. в пещерята Снежная в Кавказ и европейският рекорд по денивелация - 8474 м. на Христо Райков, покорил връх в Памир с височина 7116 м. и преминал през първия сифон на пещерята Жан Бернар в Алпите и достигнал дълбочина 1358 м.
Към признанието на черноморския град за съществен принос към развитието на спорта в света следва да се прибавят още три факта. В различни периоди в работата на комисии и комитети на международните спортни федерации са участвували 20 варненци, верните служители на световната спортна Темида са били 87, а тачените, работили и продължават да работят варненски специалисти са 96.
Сериозни са доводите и на чуждестраните спортни деятели, сред които има и твърде много известни имена, че Варна често е била в центъра на вниманието на спортната планета.
Има се още предвид, че градът е бил домакин на 25 световни първенства, 6 световни и една олимпийска квалификации. Варненци са оказали госпоприемство на участниците в 35 европейски шампионати, в 11 евроквалификации и в 14 Балканиади. Пазят мили спомени от гостуването си хилядите претендентите за различни купи, призове и награди в 438 международни турнири, регати, авто - и авио - ралита, спортни фестивали, сеанси и походи, организирани от обществеността на черноморския град в покрепа на просперитета на планетарния спорт. Сред тях са и най -дълголетните турнири в Европа по волейбол за жени и по спортна гимнастика, привличали десетилетия наред на брега на Черно море световните звезди на тези два спорта от няколко поколения. И никак не е случайно, че варненският Дворецът на културата и спорта пет години поред приема участниците в предварителните групи от Световната волейболна лига, в които участва и отборът на България, за да превърне всяка една от срещите в истински празник на волейболната игра…