Редки тъпанари

„Редки тъпанари“ пренася на сцената култовата криминална комедия на Марио Моничели, превърнала се в класика на италианския неореализъм. В тази българска театрална интерпретация сюжетът оживява с още по-ярък хумор и социални нотки, като проследява неуспешните, но трогателно забавни опити на група аматьор-крадци да оберат заложна къща.

Героите имат големи мечти, но никакви умения – комбинация, която води до лавина от нелепи ситуации. Уверени в собствената си „великолепна подготовка“, а в действителност напълно неподходящи за престъпния свят, те се впускат в приключение, обречено още от самото начало.

В ексцентричната банда се събират:

• бивш спортист, останал без кариера,

• адвокат, който сам не би поверил дело в ръцете си,

• оператор, изхвърлен от киното,

• мафиот, който няма нито респект, нито талант,

• младоженец, решил да пробва престъпния живот точно в деня на сватбата си.

Публиката няма как да не изпита симпатия към тези невзрачни „престъпници“, които повече напомнят на герои от човешка драма, отколкото на майстори на обира. За разлика от съвременното кино, което често романтизира злодея, тук гледаме хора, които са жертви на собствената си безпътица.

Докато хаотичният им план се раз unravelира, на заден план се раждат две любовни истории, а „престъплението на века“ постепенно се превръща в комичен символ на отчаяни надежди.

Не разкриваме подробности за сюжета – всяка добра криминална история губи чара си, ако бъде разказана предварително. Важно е да се отбележи, че филмът на Моничели е номиниран за „Оскар“ през 1958 г. и е воден от легенди като Марчело Мастрояни, Тото и Витторио Гасман. Сценичната адаптация обаче не остава по-назад – актьорите вдъхват нов живот на персонажите, като ги вписват в нашата действителност.

Заедно със Симон Шварц текстът е преработен така, че историята да се доближи до реалността на съвременна България – страна, в която много хора преживяват недоимък, безизходица и ежедневни компромиси. Затова приликите между Италия от 50-те години и днешна България не са случайни, а почти „роднински“.

„Редки тъпанари“ е спектакъл, който забавлява, но и поставя въпроси – за живота, за изборите ни и за това как хората се превръщат в герои на собствените си малки трагикомедии.