Дон Карлос

Премиера на „Дон Карлос“

Опера от Джузепе Верди

Диригент: Григор Паликаров
Режисьор: Нина Найденова
Сценография: Борис Стойнов
Костюми: Цветанка Петкова-Стойнова
Художествено осветление: Валентин Андонов

В ролите:
Филип II – Деян Вачков – 25 години на сцена
Дон Карлос – Валерий Георгиев – 50-годишнина
Кралица Елизабет – Йоана Железчева
Принцеса Еболи – Мария Радоева
Маркиз Поза – Свилен Николов

С участието на оркестъра и хора на Държавна опера Варна.

XVII издание на Опера в Летния театър започва с една от най-внушителните творби в наследството на Джузепе Верди – „Дон Карлос“. Вдъхновена от исторически събития и драмата на Фридрих Шилер, операта разгръща мащабен музикален и сценичен свят, в който се преплитат власт, дълг, любов, саможертва и вътрешни конфликти.

В режисьорския прочит на Нина Найденова драматичният сблъсък между личните чувства и политическата необходимост е изведен с особена сила, а под палката на маестро Григор Паликаров музиката на Верди звучи с дълбочина, емоционален заряд и внушителен размах. Постановката създава силно въздействаща сценична среда, в която всяка съдба носи своята трагична тежест.

С този спектакъл Държавна опера Варна отбелязва и 25 години на сцена на баса Деян Вачков, който влиза в ролята на Филип II. В солистичния състав участват още Валерий Георгиев, Йоана Железчева, Мария Радоева и Свилен Николов, които изграждат сложните образи с убедително сценично присъствие и високо вокално майсторство. Така премиерата се превръща в ярко и запомнящо се начало на фестивалното лято.

„Дон Карлос“ заема особено място в творческия път на Верди. Композиторът неведнъж се обръща към драматургията на Фридрих Шилер, намирайки в нея силни конфликти, морални въпроси и голямо човешко напрежение. Именно по трагедия на Шилер през 1866 година той създава тази монументална музикална драма по поръчка на Парижката Гранд опера.

Либретото, написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл, следва традицията на френската голяма опера с нейните широки сценични форми, мащабни ансамбли и балетни епизоди. По-късно Верди създава по-кратка редакция за Миланската Скала, която и днес остава сред най-поставяните версии на произведението. Независимо от различните редакции, „Дон Карлос“ продължава да вълнува с изключителната си драматична сила, психологическа дълбочина и внушителен музикален език.