КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ по Добри Войников

В сърцето на една от най-оживените и културно активни зони в българското театрално пространство възниква спектакъл, който се осмелява да постави под въпрос и да разсмее до сълзи съвременния зрител, като му представя огледало на обществените пороци, облечени във фарс и сатира. „Криворазбраната цивилизация“ по пиесата на Добри Войников, в сценичен вариант и режисура на Костадин Бандутов, превърна сцената в бурен океан от емоции, където се преплитат история и съвременност, традиции и култ към чужденците, автентичност и преследване на модерност на всяка цена.
Възроденият текст, написан преди повече от век и половина, доказва, че въпросите, които Войников е поставял пред обществото си, остават актуални и до днес.

Актьорският състав, включващ

Красимир Демиров, Татяна Христова, Мила Боянова, и останалите звезди, пренасят зрителя в свят, където съвременните тенденции са преплетени със съкровените страхове и надежди на човечеството. В тази театрална вселена, публиката е изправена пред забавно, но и разтърсващо пътуване през различни социални слоеве и човешки характери, образи, кипящи от живот и стремеж към просвещение, но и суета, гордост и алчност.

Спектакълът е едно великолепно съчетание от драма и комедия, където музиката и танците не са само украшение на действието, а съществена част от разказа.
Фолклорният ансамбъл Варна, под художественото ръководство на Юлиян Станев, добавя уникален колорит и аутентичност, като съчетава българската народна музика и танци със съвременни аранжименти, подчертавайки дуализма между традицията и модернизацията, между личната идентичност и желанието за приемане на чужди културни образци.

Сценографията на Елена Иванова и костюмите в спектакъла

добавят визуално измерение към тази критика към модернизацията и западните влияния, създавайки на сцената богат и пъстър свят, където се разгръщат историите на персонажите. Тяхната борба с личните демони и обществените очаквания е представена в динамичен и захватващ ритъм, където всяка сцена е изпълнена със смисъл и намек за размисъл.